Ендометриозата
Публикувано на: 02.11.2009г.

/За тази статия са използвани части от книгата на д-р Георги Стаменов „Надеждата за дете”/
Ендометриозата е едно от най-сложните и неясни състояния на женската полова система. В науката продължава да не бъде изяснено докрай дали това е заболяване и е едно от най-големите предизвикателства пред съвременната гинекология. При това състояние тъкан, подобна на лигавицата  във вътрешността на матката се развива и расте извън матката. В този смисъл трябва да се има предвид, че вътрешността на матката е тапицирана с лигавица, която израства, за да се имплантират ембрионите в нея. Тази лигавица съществува само и единствено в матката вътре и нейното отпадане е всъщност менструалното кървене. Когато се открие по тръби яйчници, от външната страна на матката, много рядко по черва и още по –рядко извън коремната кухина (бял дроб,мозък) – тогава говорим за наличието на ендометриоза. До този момент не е изяснено какво предизвиква нейната поява там. Важно е да се знае, че въпреки че по разпространението си наподобява рака, ендометриозата не е раково заболяване!

ЗАЩО ЛИГАВИЦАТА ИЗВЪН МАТКАТА Е ПРОБЛЕМ?

Макар проблемът да изглежда незначителен на пръв поглед, извънматочната  лигавица търпи промените на лигавицата в матката. Т.е. тя расте и ако няма бременност започва да се “лющи” с кървене. Но в матката отпадащата лигавица излиза с кръвта през шийката и влагалището (менструалният цикъл), а когато е извън матката лигавицата не отпада никъде и започват дразнене и болки.
Важно е да се знае, че не всички ендометриоми (огнищата на ендометриоза) протичат с болки, много от тях са безсимптомни. Друга важна подробност е, че не всяка ендометриоза води до проблемно забременяване. До този момент не е изяснено в кои конкретни случаи ендометриозата води до стерилитет.

СИМПТОМИ ЗА НАЛИЧИЕТО НА ЕНДОМЕТРИОЗА

Възможно е да има наличие на ендометриоза и тя да е основната причина да незабременяване.

 Болка – зависи от местата, където се е имплантирала ендометриозата. Болката може да е по цялата долна част на корема, във влагалището или ректума или дори и в кръста. Болките могат да са постоянни, само по време на мензис (много силно болезнен), болки при полов акт, при напълване на пикочния мехур, по време на овулация. Тези симптоми, в зависимост от това къде е ендометриозата може да съществуват в съвкупност,може да се появят само част от тях или изобщо да липсва болка. Важно е да се знае, че ако пациентът усеща нещо подобно, не е задължително да има  наличие на ендометриоза. Подобни болки могат да се появят от много различни фактори (например възпаление). Поради тази причина болката при ендометриоза се приема за неспецифичен симптом.

 Ненавременни кръвотечения. Кървене между две менструации, след секс, при уриниране, също могат да се дължат на ендометриоза , но и на други причини.

 Синдром на неспукания фоликул. Придобило популярност като ЛУФ синдром (от английското Lutinized Unruptured Folicul) Едно неприятно усложнение или по – скоро симптом за ендометриозата. При това състояние фоликулът расте и в него има яйцеклетка, но когато дойде моментът за овулация, такава не настъпва. Постепенно фоликулът се превръща в малка киста с големина около 3,5 - 4 см. Тази киста започва да се превръща в жълто тяло, т.е. лутеинизира. Яйцеклетката остава затворена като в капан и приключва своята мисия без успех. Подобно на горепосочените симптоми, за този причината да е другаде (например сраствания около яйчниците). Когато при няколко цикъла се установи, че фоликулите не се пукат, трябва да се помисли за наличието на ендометриоза. Циклите трябва да са няколко, защото почти на всяка жена се случва да има по един неспукан фоликул и това не е патология. Но когато неспукването на фоликули е регулярно, това е възможен симптом. Фоликулът или каквото е останало от него обикновено се пуква, когато настъпва следващата менструация, когато яйцеклетката вече я няма. Важно е да се знае, че този проблем често остава и при лекувана ендометриоза.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ЕНДОМЕТРИОЗАТА?

 Дори горепосочените симптоми може да липсват, Вашият терапевт трябва подробно да ви разпита за менструацията, болките и дали имате в семейството си ендометриоза. Тя често се предава по наследствен път. Не бива да се разбира, че отивайки при терапевт за проблеми със забременяването ще има специален преглед, за да се търси ендометриоза.
 При прегледа се търсят специфични точки, чиято болезненост би навела на диагнозата човека, който Ви лекува.
 С ултразвук ендометриозните огнища не се виждат, освен когато са разположени дълбоко в яйчника. Тогава огнищата започват с всяко кървене да събират кръв и тя от дългото стоене в яйчника става гъста и кафява на цвят. Съдържанието й прилича на течен шоколад, затова и такива кисти се наричат “шоколадови”. Тези кисти се виждат на ултразвука и тогава диагнозата е по–лесна.
Малко отклонение, но важно за онези, при които вече са открити подобни кисти. Кога трябва да се махат и кога не? Съвременното становище е, че кистите с диаметър до 3.5 см не бива да се оперират, защото тогава се наранява яйчника, а и тяхната големина не пречи на работата му. Кисти, надхвърлили 4 см са за операция, големината им вече е застрашителна и те могат да унищожат останалата работеща тъкан в него.
 Единственият абсолютно сигурен метод за диагнозата на ендометриозата е визуалният метод или лапароскопията. Казано по – ясно, ние можем да сме сигурни, че една жена има ендометриоза, само ако я видим директно в корема. Кръвни тестове, рентгенови и ултразвукови снимки не са достатъчно сигурни доказателства.

СТАДИИ НА ЕНДОМЕТРИОЗАТА

Стадиите определят доколко ендометриозата се е разпространила в организма и колко тежки са последиците от това. Стадиите могат да бъдат определени само при операция и зависят от това какво вижда Вашия хирург.
Ендометриозата се разделя в четири стадия:

• І-ви стадий (минимално засягане) – повърхностно разположени огнища на засегнатите места (с големина по няколко милиметра), леки сраствания;
• ІІ-ри стадий (леко засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза т.е огнищата са по няколко сантиметра или навлизат дълбоко в стената на органа, който засягат; леки сраствания;
• ІІІ-ти стадий (умерено засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, леки до тежки сраствания тежки сраствания са дебели и плътни ципи, които не могат да се разкъсат с инструмент и които фиксират абсолютно неподвижно матката и тръбите,трети стадий е и когато имате ендометриозна шоколадова киста на яйчника независимо от диаметъра й;
• ІV-ти стадий (тежко засягане) – повърхностна и дълбока ендометриоза, тежки сраствания. Тук положението е тежко в този стадий почти не различаваш матка, тръби, яйчници, черва, всичко е опаковано от плътни сраствания и всички органи са трудно и дори невъзможно достъпни за оглед. В този стадий са и шоколадовите кисти на яйчника по–големи от 4 см. В много редки случаи (по – малко от 0.01%) ендоменриозни огнища се намират извън корема – в белия дроб, очите, дори мозъка, тези ендометриозни огнища, дори и малки, също спадат към четвърти стадий, но тези форми са крайно редки.

КАК ЕНДОМЕТРИОЗАТА ПРЕЧИ НА ЗАБРЕМЕНЯВАНЕТО?

 Кървящите огнища в коремната кухина бързо образуват сраствания, които “оковават”  тръбите и “опаковат” яйчниците. Така се блокират движенията на цялата полова система. Дори и  малки огнища, полепени по матката, променят драстично правилните й движения и така дори и да няма много сраствания пътят на сперматозоидите е объркан и грешен.
Непукането на фоликулите е другият проблем - имате яйцеклетка, „арестувана” в неспукания фоликул.
  Качеството на яйцеклетките. При развита ендометриоза, дори и да нямате шоколадови кисти, яйчникът започва да произвежда по–малко яйцеклетки и с по– влошено качество. Факт е, че дори при ин витро стимулации това се оказва сериозна пречка - стимулацията върви по–трудно (обикновено два пъти повече ) изваждат се по–малко яйцеклетки и не всички са с добро качество! Ендометриозата обаче е лечима и има редица примери в това отношение. 
Друг проблем, който създава ендометризата е, че образува стерилно възпаление в и около матката. Стерилно е, защото няма причинител и не се лекува с антибиотици, но то активизира имунните клетки, които по същество са защитниците на организма, както при всяко друго възпаление.
  В обобщение - ендометриозата е единствената причина за незабременяване при жената, която атакува всички части на зачеването – образуването на яйцеклетките, транспорта и срещата на сперматозоидите с нея и накрая в имплантацията на получения ембрион.

АДЕНОМИОЗА

  Когато ендометриозните огнища са разположени в стената на матката т.е. между мускулните влакна на маточната стена, става дума за аденомиоза. Това е рядко срещана и неприятна форма на ендометриозата, която има е една от тежките й форми.
  Симптомите при аденомиозата са подобни на тези при обикновената ендометриоза, но болките са средоточени главно в матката. Аденомиозата е видима на ултразвуков преглед и когато гинекологът гледа матката аденомиозните огнища изглеждат като черни петънца по стената на матката. Важно да се отбележи и друга разлика - аденомиозата не е видима при лапароскопия, защото там се вижда само горната повърхност на матката, но не и вътрешността й.
 Аденомиозата не влошава качеството на яйцеклетките и ЛУФ синдрома при нея е рядко срещан. Тя обаче драстично влошава възможността за контракции на матката и поради това пречи на придвижването на сперматозоидите. Имунологичните проблеми, като при класическата ендометриоза, също са налице.
Огнищата в стената на матката могат да нараснат и част от тях се отварят в кухината на матката. Процесът наподобява изригване на огромен вулкан от кафява мръсна течност, която залива ендометриума и закрепените за него ембриони. Тази форма обаче е значително по–рядка от другата.

ЛЕЧЕНИЕ НА ЕНДОМЕТРИОЗАТА

  В един английски  сайт, посветен на проблема, е написано следното изречение :
  There is no known cure for endometriosis, but there is several good treatments 
/“Имаме много добри начини да лекуваме ендометриоза, но излекуване от нея няма”/. Следователно, независимо, че е лекувана ендометриозата, шансът да се върне след време – /напр. след години или дори месеци/ е голям.
 Лечението на ендометриозата се дели на три групи – хирургично, с лекарства (медикаментозно) и съчетано (от двете предходни, обикновено първо е хирургията и после медикамента).
 Хирургичното е премахването на срастванията, изгарянето с ток или лазер на достъпните за това ендометриоми. Това Вашият терапевт прави по време на лапароскопията или ако се е прави отваряне на корема, по време на операцията. Т.нар. шоколадови кисти на ендометриозата се лекуват само хирургично, като операцията следва да се прилага само ако ендометриозната киста е по–голяма от 4 сантиметра.
Хирургичното лечение е консервативно и радикално. При консервативното се премахват ендометриозните огнища, доколкото можем и опитваме да възстановим нормалната функция на органите. Радикално е когато поразеният тежко от ендометриозата орган се отстранява (матка, яйчник, яйчници  или всичко заедно). Добре е обаче да се знае, че колкото и да е голяма кистата, не е добре да бъде отстраняван целият яйчник. Хирургът винаги може да остави малко здрава тъкан, а тя да има шанса да произведе необходимата яйцеклетка. 
Медикаментозното лечение – ендометриозата се храни (както и лигавицата на матката) с хормони и по–точно с естрадиола, който кара ендометриума да расте и подготвя за имплантация, а заедно с него растат бавно и ендометриомите.

Следователно първото, което трябва да се направи е:

ДА СЕ СПРАТ ЕСТРОГЕНИТЕ!

Когато тях ги няма, ендометриомите бавно , но сигурно съхнат и увяхват, като трева в сухия период на саваните. Как става това?

ЗАБРЕМЕНЯВАНЕ

  Ендометриозата е комплекс от проблеми и подходът към него е да решиш, кое е най – важно. Дали да се справиш с трудното забременяване или водещото е тазовия дискомфорт, болката или неправилните кръвотечения?  Водещият проблем в тази палитра определя и терапията. Една тайна, която знаем за този неудобен противник е, че ЕНДОМЕТРИОЗАТА СЕ БОИ ОТ БРЕМЕННОСТ. Казано иначе, успеете ли да забременеете веднъж с нея, проблемът е приключил за дълги години. Ето я и първата стъпка в стратегията – забременявайте максимално бързо. В такъв случай възниква въпроса има ли нужда от медикаментозно лечение от преди това? Отговорът е индивидуален, но има някои неща, които са важни в терапията:

1. Ако имате ЛУФ синдром от ендометриозата, медикаментите няма да го излекуват, затова пристъпете без лечение към ин витро.
2. Ако освен ендометриозата има и друго усложнение (запушена тръба или лоша спермограма), не губете време в медикаментозно лечение, а пристъпете към ин витро.
3. Ако имате лека форма на ендометриоза (първа степен) , нямате ЛУФ синдром - проходими тръби и добра спермограма, опитайте с инсеминации и ако не става пристъпете към ин витро
4. Ако имате тежка форма на ендометриоза (четвърта степен) пристъпете към ин витро, но преди това направете медикаментозно лечение.
5. Ако не планирате веднага забременяване, а след месеци или година, задължително ползвайте медикаментозен курс на лечение.
Защо ин витро? Защото това е методът, който най – добре се бори с ендометриозата във всички точки, които тя поразява репродуктивните функции и е най – бързият път към забременяването.

Трябва да се отбележи, че добро повлияване на ендометриозата се постига чрез използването на назален шпрей, който освен че е ефективен е и лесен за ползване.

Вижте подробно описание тук.